вторник, 13 юли 2021 г.

Предговор

                                                                          На майка ми, която възпита в мен любов към книгите,
                                                                                                        и на баща ми, който ме обичаше безрезервно!

 

    Уважаеми читателю,


В ръцете си държите моята втора поетична книга,
чието заглавие е лично хрумване – измислих тази дума подобно на главната героиня в романа „Пипи Дългото чорапче“, която съставя свои думички. „Жизнотека“, или иначе казано живот – жива библиотека, озаглавих книгата си със стихове за живота и продиктувани от него. И както в живота на всеки има възторжени моменти, а също такива, изпълнени с печал, така и стиховете ми претворяват различни настроения – в тях ще срещнете нежност, обич, красота,
а дори когато са тъжни, краят им е оптимистичен.
И няма как да е другояче – непоправима романтичка и оптимистка съм, което се старая да предам и на другите чрез моите творби, за да се превърне светът около нас с една идея по‑добро място за живеене. Надявам се да получите духовна наслада, след като се потопите в моя душевен свят чрез редовете на тази книга, а накрая съм включила няколко сатирични произведения, които въпреки хумора, който носят, съдържат и вечните житейски мъдрости.
Приятно четене и благодаря, че отделихте време да ме прочетете!


От автора

Илюстрации на корицата- Любов Жорова Георгиева, д-р по изящни изкуства на Универсидад Комплутенсе Мадрид

Здравей

 Как искам с едно мое „Здравей!“
да топя ледовете в душата на всеки,
усмивка на всяко лице да изгрее,
пред него да има проходими пътеки.


Искам още тази дума изречена
надежда на всеки отпаднал да дава,
никой на нищо да не е обречен
и напред уверено да продължава.


Още бих искала всяка раздяла
да не е сбогуване, а прощаване
и болката, дълго у всеки стояла,
да стане любов и себеотдаване.


Как искам тази дума „здравей“
здраве всекиму тя да дарява,
всеки, чул я, с радост да живее,
и любов в сърцата да оставя!

Сбъдни мечтите

 Загубил ли си своята надежда
и всичко, в което вярвал си ти,
назад отчаяно недей поглежда,
последвай смело твоите мечти.


В живота има загуби, победи,
недей да губиш себе си, помни!
Не нарушавай дадени обети,
не унищожавай никога мечти!


След всяко падане се става,
недей да падаш духом ти –
и паднал да си, пак остават
неизживените от теб мечти.


Дори ръка подадена да нямаш
в най-трудния за тебе епизод,
не спирай никога да се надяваш,
сбъдни мечтите си в този живот!

Ако бях ангел

 Ако бях ангел,
към хората бих полетяла,
да отправя възторжен апел,
да покажа къде съм живяла,


да разкажа, че има го Бог,
който е всичко създал,
а любовта му е ценен влог
и на всеки от нея е дал.


Дава я все още пак
на вярващи в царя небесен
и на неверни, които в мрак
търсят живота лесен.


Бих казала – такъв е Бог –
прощава винаги и ни обича,
а любовта в нас е залог,
че изделието на твореца прилича.


Ако бях ангел,
на Господ пак щях да се моля,
да не се възгордея и падна,
и създам на земята неволи!

Коледа

 Слезе при нас на земята
от ярка звезда съпроводен,
в малък обор сред нивята
да ни дари с дух свободен.


Всяка година на този ден
през нощта палим свещица
и очакваме с дух прероден
да изгрее за всеки звездица,


която да води по пътя нов
хора от всички народи,
изпълнени с много любов.
Нека само тя да ни води!

Коледари

 В ръцете им клонки от дрян,
накичени с пуканки бели.
Закрачили пътя вървян,
коледарите песен запели.


Преди правели така дедите
сутрин на Рождество Христово,
сега младите поемат следите,
възпявайки старото слово.


Вдъхват му бодрост и сила,
да стигне сърцето на всеки
в Родината наша, тъй мила,
жива вяра нека има навеки!

Гердан

Добре дошла, Честита Нова Година!
(ще остареем отново с още една…)
Години се нижат, а животът един е -
 сърце от елмаз на пъстър гердан.                     


Пристигна. Сега ще живеем и тебе.
Ще сложим в наниза ново мънисто.
Да е здрав герданът и дълго потребен,
да събира щастливи години над сто!


Достатъчно дълъг щом стане и тежък,
и трудно го носим с двете ръце,
оставим ли наниза шарен в ковчеже
и спре да блести диамантът сърце,


тогава в небето високо ще грее,
ще блесне с лъчите си нова звезда.
С поглед, отправен нагоре към нея,
други сърца ще нанизват гердан…