Родео

 Животът ни препуска наедно с издишването,
а с вдишването го обяздваме стремглаво.
И не е въздухът ни в случая излишното,
и не дъхът ни спира сам за глътка слава.

Юздите стискаме ту здраво или хлабаво,
докато дойде време родеото да свърши.
Тогава спомняме си бързо всичко хубаво,
което не успели сме в живота си да вършим.