Зарезан

Жени и вино? Па у нас жената стигъ!
Вино дайте повеке, да има и се лей!
Мъж съм я, не съм ви некоа шушумигъ,
кугату мa ядосвът, ставам змей!

Шъ ми разпраа мойтъ, ке смърдъ на бъчва,
на винце носим я, не пийм о’дьо колон!
В шишета го продават в наш’та кръчма,
ни гу курдисвът с бурето или с галон.

И ме напъжда от вратата, вика силно:
– Въри, от дет са връщъш, убоснико ниеден!
Ни тъ искъм тукъ у къщята стилна
да праиш маскърлък на празничниот ден!

– Па я не помнъ веке де одих! – ѝ рекох. –
Къ да одъ тамо, дето бидов ду сегичка?
Гледъм умно, па на коленье са свлекох
да молим милостиво лютата женичка.

– Некръстен конджол, а шишето помни
къдье надигал гу и се наливал с винце!
Там, у кръчмото въри, па се търкулни,
пияна бъчво, дека си резил за всинце!

– Жено, ни ма хокай толкоз и ма ръчкай,
па нали е днескъ празник на лозята!
Не видеш ли, на шията навита пръчка –
носим арен армаган за тебье и къщята

– На лозата вън гу дай, ке празник има,
по Aмерико празнуат днескъ любовта!
Да бе зел цвеке роза, ке ми е любима,
и некой армаган от злато за врата!

– Па ти си целата от злато, мое слънце,
и кат’ роза со бодли цъфтиш за мен!
И сека ноч те любим! Пивни малку винце,
уважи лозата вън, ке днескъ има ден!