Спомен за Мелник

 Помня те, Мелник – уникално градче,
сгушено нежно в прегръдка на Пирин.
Есенна вечер. Хоризонтът смрачен
лунен лъч спусна и щурче засвири.

Чуват концерта асми по дворове,
тъжно напяват с листа прегорели –
доскоро били на гроздове покрови,
слушали летните слънчеви трели.

Помня клоните, тежки от нарове,
виснали над оградите каменни.
Дъх от кестени, в огъня жарени,
носи се леко с думите пламенни,

четени гордо от славни поети,
сбрани в градинка, отпред механата.
Мелнишко вино разлива куплети –
мъжката обич горчи без жената.

Женската обич е тайна бутилка,
скрита в недрата на дивни мелове.
Тя за мъжете целебна е билка,
щом я отпият, дарява им смелост.

Помня те, Мелник, събуждаш възхита
с бялата калдъръмена уличка,
в стръмния дол причудливо извита –
приказен наниз, връвта му рекичка –