Басня за кривата слива

Присмяла се кривата слива
на плодовита до нея трънка:
– Виж, не раждай тук, не бива,
да не ме отсекат, си ми спънка.

Синята трънка се свила,
като слушала думите тежки.
За плодовете се притеснила,
дали са родени погрешка?

А дървото над нея разгръща
клони големи, но празни…
Шуми и сърдито се мръщи –
плодовете чужди го блазнят.

И от стопаните на къщата
се страхувала кривата слива,
да не я отрежат на връщане
и превърнат в дърва за гориво.

Накрая в ръцете с брадва
се върнал стопанинът в двора.
На трънката се зарадвал
и започнал да ѝ говори:

– Сливата режа, не че е крива
и не става вече за нищо,
а защото е много заядлива,
през нощта е шумяла страшно