Комшулукът ни

Комшулукът ни стана виртуален,
не се каним по тръбите на парното.
Сега Skype е доста актуален,
премести се в него и порното.

Един съсед ми написал и чака:
„Комшийке, донеси ми отвертката!“.
От другия вход комшия отракан
пита: „Ще си идва ли щерка ти?“.

От по‑горен етаж момиче напира:
„Хайде, снимките ми изпращай!“.
Касиерката пилешки дроб панира,
кани ме: „Ела и таксата плащай!“.

Дъщеря ѝ използва момента да каже:
„Няма да играем навън, че е кално,
утре, слънцето като се покаже,
а сега, ако искаш – виртуално“.

Пред входа на пейка малки момичета
на коленете крехки държат лаптоп.
Кукла Barbie виртуално обличат я –
като малка шиех за нейния гардероб.

При шивачки наред ходех в махалата
да моля за изрезки от лъскав плат,
а след това хуквах заедно с децата
от клонки елан да си правим палат.

Ех, носталгия по детство отминало,
а сега и аз мечтая за скъп лаптоп.
Я, докато мезето не е изстинало,
при съседите слизам на бира и дроб.