Зоопарк

 Уморените коне ги убиват… Не винаги –
някои до последно са на показ в зоопарка.
Оградени са там, но свободни – без вериги,
с оредели гриви, на челата с бяла шарка.

Оградата е красива, дворът хубав и широк,
до него свършва пътят – и да продължава,
не могат да препускат или да правят скок.
С времето никой не може да се сражава…

Посетители се разхождат по тесни алеи,
до тях тичат деца – играят си на войници
и бойни възгласи възторжено пеят,
пляскат с ръце – гонят кацнали птици.

Други стръкчета късат зелена трева
и приканват по‑близо коне до оградата,
а те идват и мъдро кимат с глава:
„Е, били сме малки, разбираме младите!“.