Животът тъй си върви от памтивека,
в очакване и срещане на изгреви –
до последен залез. Пъстра жизнотека.
А след коситбата никнат млади треви
от стари корени – природен кръговрат.
Момичета вият пъстроцветни венци,
закичват младежите, които орат –
китки цветя им връзват с червени конци.
Вятър пилее окосени тревички,
а децата ги гонят с подскоци и смях,
закрепват ги здраво в свойте ръчички –
хармоники правят и засвирват плахо.
Запяват възторжено две малки птички,
свили гнездо от сено за родна стряха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар