Авангардна

С портмоне съм. Празно.
Стара чанта от мачкан лак.
Но старостта не е заразна
и не ме е газил влак.

Внуци? Рано е за тях…
Щъркелите носят ги с пари.
Безплатно хапят ме за смях,
затова ти с мене не спори!

К’во искам ли? Е, много ясно:
да ме носиш още на ръце
и да ме обичаш лудо, бясно,
докато бие твоето сърце!

А ретрото на мода пак е,
защо държиш ме само вкъщи?
Блестя на слънце – кожата ми лак е,
на светлината ти се мръщиш.