Днес моята котка много ме обича,
поделихме на обяд едно кюфте.
С влюбен поглед тя до мен притича,
вперен в кифлата ми с крем брюле.
Подхвърлих ѝ от краищника залък,
дано засити котешкия ѝ корем.
Не го докосна тя – дали бе малък,
или защото няма в него крем?
Дали пък грешно погледа разбрах
и иска тя кафето със сметана?
С лъжичката каймачето събрах,
кафенцето ми постничко остана.
То стига, че без райбер е отдавна,
и захарната бучка с форма на сърце
ми носи радост… Котката ми славно
се надигна и погали моето лице.
понеделник, 12 юли 2021 г.
Котешка любов
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар