Не мога със затворени очи
безчестието да подмина.
Насреща викат ми: „Мълчи,
ядосана си, ще ти мине!“.
Не мога също да плета
кошницата тихом, мълком.
Разпилявах толкова лета
от шепите си за покълване.
Че ражда се човек за мен,
не само с първа глътка въздух,
а с направеното всеки ден,
за което може да въздъхне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар