Не съм отдалечен самотен остров,
на който никога и никой не остава.
Вулкан затихващ съм, но просто
на моменти пускам още лава.
Над мен прелитат странни птици,
които спират малко да почиват.
Прелитащите самолетни пътници
възкликват колко съм красива!
Живя при мен един изследовател.
Остана дълго. После си замина.
Обичах го – единствен откривател
на ценното, което в мене има.
Прибрах наскоро корабокрушенец,
от морето на живота изхвърлен.
Предложи да ми стане младоженец,
но очи от хоризонта не свърна.
Оставих го свободен. Нека плава,
доколкото и както си може сам.
За него пускам сълзи – топла лава,
само с него бях затихнал стар вулкан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар