С последните монети в джоба
закупих вощеница в храма –
за Бог да прости тате в гроба,
за здраве и живот на мама.
Протегнах се да я запаля
от кандило над иконата.
Светлината нежно ме заля,
скрита в мрака под балконите.
Държах свещта с ръце пред мене,
докато бавно се топеше –
пламъчето ѝ с пращене
от восъчната плът ядеше.
Шептяха устните ми тихи,
нареждаха молитви кратки.
Рисуваха със светли щрихи
живота, пълен със загадки.
Фитилчето когато свърши
на живота, както на свещта,
душата няма мрак да скърши,
звездичка ще запали в нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар