Пролетно ми е, а живея в края на лятото,
в краен квартал на града, в квартира с тераса на юг,
където посрещам малкото мои приятели
на малката масичка, изпълнена с много уют.
В голяма саксия отглеждам нарциси пролетни,
слънчево жълти, надзъртат навън към полянката,
накичена с тъмносини теменужки кокетни,
над които с бяла премяна се фукат джанките.
Пролет е. Природата ражда. Покълва надежда.
Надежда за нов живот пулсира във вените ни.
Възкръсва Христос! За миг нагоре всеки поглежда.
Безгласно се моля: „Господи, прости вините ни!“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар