До моста над Темза стоиш сам
на брега. Не пихте заедно чай
с нея. Тя не дойде никога там,
онази любов – частният случай.
За утеха разправяш, че тя снима
и затова до тебе не се вижда…
Не ѝ понасял лондонски климат,
където мъгла на талази приижда.
Само ти знаеш за болката вляво,
която пробожда дълбоко сърцето.
Житейските бури сега то устоява
и вятър насрещен брули лицето.
Навява ти нежно: „Обичай, обичай!
Знам, че боли те понякога там…“
Отпиваш по глътка от болка и чай
до моста над Темза съвсем сам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар