Пролет си – за мене втора.
Не ми прилича есента все още.
Душата ми е млада, що да сторя?
Копнея неживени в първа пролет нощи.
Неочаквано дойде – след дълга зима,
в която зъзнех край угаснало огнище.
Пролет си – за мен не първа, а любима,
и с жажда за живот душата ми насищаш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар