Младостта обича вечерите в петък,
нарамила на гръб босоного лято,
да танцува на открита дискотека
по осеяния с миди морски пясък.
Без дрехи да се къпе в нощното море,
сред звездите, отразени от водата –
намигат те, докато плуват по корем,
весело флиртуват с тези в небесата.
Месечината е спуснала пътека,
протегната до бряг от приказен ескиз,
а вълнички люшкат светлината мека,
настръхнала от ласките на нощен бриз.
От ревност първите лъчи на слънцето
палят буйно изгрева на хоризонта.
Замлъква в храстите щурчето сърцато,
небето в розов цвят разпуква зората.
Замита приливът следи по пясъка,
празна раковина приютява спомен.
Когато младостта загуби блясъка
след дълго скитане по света огромен
и седне уморена на люлеещ стол,
на верандата сред цветята красиви
на рафт от шкафа, до сервиза от кристал
лъскав рапан напомня нощите диви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар